Himalayan Mountains seen from Space
През последните месеци екипът на World Air Quality работи върху анализирането на няколко нови модела за прогнозиране на качеството на въздуха, както и върху подобряването на демонстратора на модела за прогнозиране на качеството на въздуха.
Тази статия ще представи най-новия демонстратор на прогнозен модел, който се основава на мрежата на населението на света ( GPW ) и който ще бъде приложен за анализ на прогнозата за качеството на въздуха за региона на Северна Индия (включително Бангладеш, Пакистан и Непал).
--
Прогнозният модел и изчислението все още се основават на прогнозата за вятъра на GFS, както демонстрирахме в предишната статия за прогнозата в региона на Пекин, че вятърът е съществен компонент за прогнозиране на качеството на въздуха.
Въпреки това, за разлика от предишната симулация, където източниците на замърсяване бяха произволно разположени на определени места в района на Хъбей, моделът, използван за тази прогноза за Северна Индия, се основава на мрежата на населението на света (известен още като GPW 2015 ) от Колумбийския университет CIESIN [1] :
Предположението е, че колкото по-голям е броят на хората, живеещи в даден район, толкова по-голям е шансът за генериране на антропогенно замърсяване.
Това наистина не е 100% правилно предположение, тъй като замърсяването, генерирано от тежката промишленост, може да бъде много по-високо от замърсяването, генерирано от населението, но това е нещо, което ще разгледаме в следващата ни статия. И така, за тази статия това, което се иска, е да се провери въздействието на вятъра върху замърсяването при предположението за връзка между гъстотата на населението и концентрацията на замърсяване.
--
Изображението по-долу показва модела на плътност (при разделителна способност 0,2°), използван за симулацията. Всеки „пиксел“ или точка на тази мрежова карта се счита за източник на замърсяване. Зеленият цвят се използва за региони с ниска плътност, които генерират много малко количество замърсяване, докато по-тъмните цветове представляват зони, където както населението, така и генерираното замърсяване са по-високи.
Population Density (persons per square meter)
Анимацията по-долу показва концентрацията в реално време въз основа на действителните [2] данни за вятъра. Обърнете внимание, че цветовото кодиране и свързаните нива на концентрация са произволни - и не могат (и не трябва) да се свързват едно към едно с нивата на AQI без допълнителна работа. Основната идея е да се начертаят зоните, които е по-вероятно да имат висока или много висока концентрация на замърсители въз основа на прогнозата за състоянието на вятъра.
--
-
--
Без много изненада, Ню Делхи вижда високо ниво на концентрация на замърсяване, но това, което е наистина интересно, е да се сравни ситуацията в Ню Делхи в сравнение с Пекин: В Пекин буквално няма почти никакво антропогенно замърсяване в близкия север, така че, когато вятърът духа от север, въздухът веднага се пречиства. Но за Ню Делхи гъстотата на населението на север все още е доста висока, така че шансът за незабавно получаване на чист въздух от север е много по-малък. С други думи, Ню Делхи изисква много по-голямо количество вентилация (или натрупана вятърна енергия), за да пречисти въздуха си.
Второто наблюдение е ситуацията в Бангладеш: От горната симулация, замърсяването очевидно се улавя в Бангладеш от близостта на планините на изток и север. Това всъщност не е изненада за всеки, който е живял в Дака.
За съжаление, всъщност няма налични станции за мониторинг в Бангладеш / Дака към момента на писане, така че не е възможно да се провери точността на прогнозата спрямо действителните наблюдения.
(Забележка: Няколко дни след написването на тази статия, Консултът на САЩ в Дака започна да публикува своите данни за качеството на въздуха, които можете да намерите от тази връзка: city/bangladesh/dhaka/us-consulate ).
За повече информация относно качеството на въздуха в Бангладеш можете да се обърнете към тази страница: страна/бангладеш/ .
--
Като заключение, този прогнозен модел все още е далеч от завършен, но поне има предимството да показва влиянието на вятъра върху концентрацията на замърсяване в Северна Индия и особено как Хималайските планини улавят замърсяването на въздуха. В следващата версия ще въведем подобрена версия за източниците на замърсяване, като вземем предвид известния положителен поток, който можем да извлечем от наблюденията.
--
Забележка: За да може програмата за преглед на прогнози в реално време да се справи с такъв широк регион, екипът ни трябваше да работи усилено върху доста подобрения и оптимизации. Сега работим върху още по-оптимизирана версия, способна да обработва повече от 10K частици, и обмисляме да направим кода й с отворен код, така че ако се интересувате, пуснете ни съобщение чрез таблото за „обсъждане“ по-долу (ние ще го направим само направете го с отворен код само ако има достатъчно търсене за него).